Първа картина.

„ И най-дългият път започва от първата крачка!“

  Беше неделя. Слънчево, лятно утро в квартала. Контейнери за разделно събиране на смет между блоковете. Зад тях - следните характерни за географските ни ширини, персонажи: главният герой на нашето повествование – стар, деформиран от седене на него фотьойл, тапициран в ярко лилава някога, но вече доста поизбеляла и поизтъркана на места дамаска; на яркооранжеви някога, едри цветя, вече също доста поизбелели и поизтъркани. На седалката му се беше сгушила улична котка. Други нейни посестрими обикаляха наоколо, душеха, прозяваха се и се протягаха.

От едната му страна – пробита тава за варене на сладко и лютеница. От другата – пластмасов яркосин бидон за кисело зеле и трушия, също пробит и изхвърлен направо с развалената саламура, която бавно се оттичаше от пукнатините му... За щастие наклонът на тротоара бе такъв, че въпросната субстанция изтичше в посока, обратна на местоположението на фотьойла. Което силно го радваше! На долните клони на съседното дърво бяха метнати стари дрехи, чиито крачоли и ръкави вятърът развяваше.

  Мина каруца, впрегната в нагиздени с червени папули на челата коне. Спря до контейнерите. От нея слезе ромско семейство, състоящо се от мъж с черна брада и мустаци, жена с ярка забрадка, златни халки на ушите, пъстри шалвари, плетен елек и джапанки, 3 ромчета. Натовариха на каруцата фотьойла, тавата и дрехите и се приготвиха да потеглят в неизвестна посока.

  Докато го товареха в архаичното превозно средство фотьойлът си мислеше: „ И сега какво!? Толкова години стоях като паметник пред телевизора! А сега ще ме закарат в къщата си и пак години наред ще е същото! Това ли е?! А аз кога ще живея?! Кога ще пътешествам и опознавам Света?! Кога ще ми се случват интересни и вълнуващи неща?! Ех, да можех да полетя!...“ Но както се казва: „ Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне!...“ В минутата, в която си го помисли, усети как от двете му страни израстват мощни крила, достатъчно силни, за да може да полети с тях. В следващия миг той вече се носеше над каруцата, а след това полетя над блоковете, улиците и градинките на квартала!...Това изключително събитие се случи пред смаяните, облещени погледи и отворени усти на следните свидетели: ромите от каруцата, крещящи един през друг; завистливият и изпълнен с горчивина поглед на пробитата тава за варене на зимнина; уличните котки, превърнали се в миниатюрни Сфинксове от изумление; бабите, насядали на пейката пред най-близкия блок, с изпопадали очила, зъбни протези, изсипани слънчогледови семки, изтървани кълбета прежда и куки за плетене...

Втора картина

Начало на светски живот.

  Ето че се сбъдна мечтата му да лети! А сега накъде?! Изправен пред това ново и неочаквано за него щастие, фотьойлът реши да се остави на произвола на съдбата и на волята на въздушните течения. Да лети натам, накъдето го духа вятърът. Така летя той няколко дни. Премина над много градове, страни, морета, гори, планини, реки. От телевизора, пред който толкова години беше седял, беше видял и чул много неща. Но съвсем друго беше да те духа вятърът, да се носиш в облаците, да вдишваш чист въздух, да гледаш отвисоко...

  Късно една вечер реши, че е време за почивка и се приземи на покрива на сгада, където млади хора си бяха направили „ купон“. От прилежащия апартамент се излизаше направо на покрива. А там имаш маса, отрупана с храни и напитки, столове, с насядали по тях смеещи се, говорещи си, прегръщащи си и целуващи се младежи с цигари в ръце; силна музика, няколко танцуващи двойки, лампички и свещи. Креслото беше посрещнато като уважаван и чакан гостенин! С радостни възгласи и подсвирквания. Веднага го наобиколиха, започнаха да сядат по него, да си правят селфита, дори в суматохата успяха да го полеят с бира и вино и да го изгорят с цигари. Но креслото се чувстваше идеално! Като пълноправен участник в купона. В хола, където бе живяло толкова години също бе „ участвало“ в много детски рождени дни, ученически събирания, идваха гости понякога. Така че имаше известен опит. Но за първи път присъстваше на събиране под открито небе. А то течеше с пълна сила!

  В малките часове гостите се разотидоха, а един от тях беше заспал на него. Към обяд на другия ден, когато и той си тръгна, останаха само домакините и креслото. Скоро се оказа, че тук купоните са ежедневие и то реши да поостане...

Трета картина

Звездна кариера.

  Когато се насити на светски живот, креслото се сбогува мислено с домакините и отлетя отново. То летя що летя и след време реши да си отдъхне на екзотичен плаж с копринен пясък, изумруден океан и палми. Децата на летуващите веднага го включиха в игрите си. Разглобиха му седалката и я направиха на лодка; поливаха го с вода от кофичките си, засипваха го с пясък, превърнаха го в огромен пясъчен замък; криеха се зад него, когато играеха на криеница...Напече се на слънце и се наслуша на шума на вълните. Остана с дни. Направо не му се тръгваше! Но и това еднообразие започна да му омръзва. Достатъчно години беше прекарало в хола на апартамента, за да продължава да се застоява на едно място. Чувстваше се като отвързано. Искаше му се да „ отпусне винтила на живота докрай“!...

  През една нощ реши да полети отново. За да види какво е да се лети под звезното небе и Луната. Летя през цялата нощ. На сутринта разбра, че е стигнало в Париж. Позна го по Айфеловата кула, която бе виждало по телевизора. Каква невероятна чест за него – да лети около нея! Ненадейно обаче неочаквано силен порив на вятъра го запрати и заби на върха на кулата! Дъното му беше пробито. Но това нямаше значение! То за минути се превърна в медийна звезда! Снимката на Айфеловата кула с фотьойл на върха си за часове обиколи Света. Събитието се превърна в Новина №1 в емисиите на всички медии. В Инстаграм снимката на Айфеловата кула с креслото на върха й измести първата дотогава по популярност там Айфелова кула без кресло на върха й. А другите най-често срещани снимки там разбира се си останаха Каналите във Венеция, балоните над Кападокия и изгревите и залезите над о. Санторини...

  В рамките на дни и без това многолюдните потоци от туристи се увеличиха в пъти! Властите обявиха извънредно положение. Над креслото летяха дронове. Парапланеристи обикаляха около него. То се чувстваше все едно е на върха на Света. Изобщо не го болеше пробитото дъно. Щеше да се пръсне от радост и гордост!