Aug 27, 2015, 12:59 AM

Простор 

  Prose » Humoristic
685 0 5
4 мин reading
ПРОСТОР
Обичах да я наблюдавам, когато простира. Вадеше чистите дрехи една по една. Беше ги подредила в легена и макар че бяха още мокри, току-що изпрани, стояха сгънати и готови за простора.
Ето, сега взема един потник, сигурно е на мъжа й, изтупва го внимателно, пооправя нещо по него и го мята на въжето. После панталоните, тях ги защипва с главата надолу. Чорапи, гащи, какво ли не. Светна балконът, подреден, а по въжетата сякаш птички бяха накацали, не дрехи. Тази жена беше магьосница.
Завиждах на мъжа й.
Представях си как му готви, как купува най-добрите зеленчуци от пазара, измива ги, после ги реже, слага нещо в тенджерата, в кухнята ухае на гозба, тя си е сложила някаква секси престилка, ама как е хубава с нея, колко е грациозна, сякаш с черпак се е родила... Идва ти да я схрускаш.
Оня готованец се прибира от работа, отваря си бирата, жена му е свалила престилката, облякла е най-красивия си пеньоар, оправила е косата си, сложила е грим и го очаква. Слага му от тенджерата, той не г ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??