Не издържам вече. Трябва да изляза. Длъжен съм да го направя. Искам да отдам чест и да изкажа благодарност на партиите и правителствата на Република България за стореното. Вие не знаете колко им дължа. Вие нищо не знаете. Всяко правителство, всеки член на парламента през последните трийсет години е сътворил по нещо за мен. И дори днес да си разплета чорапите в знак на нещо значимо (в смисъл да ги закърпя), зная че те са съшити от тях. Като започнем от този, минем през онзи, стигнем до там, откъдето и този, и онзи не виждат отникъде нищо. Или пък – обратно, виждат всичко, за да го объркат астигматично до дебелоочното съвършенство на днешната демокрация. Каква разкошна дантела на плетката! Преди имахме кратки петилетки, сега станаха широки плетки. Налице е напредък.
Обувам си чорапите за целта. Единият е пробит, другият – разплетен. Няма значение. Няма да ходя в джамия, та да се притеснявам. Никой няма да ми гледа чорапите. Нали са правителствено ушити. Единият от тях изглежда що-годе зд ...