Част 22
Кольо хвана през кръста Чарлолета и я хвърли нагоре после тръгна да се катери по свличащите се към него трупове. Бързо качи купчината и труса спря, когато очите спряха да светят. Какво се бе случило? Явно така се отърваваха от труповете. Но къде падаха?
- Какво беше това? – попита Чарлолета. – Ти ли го направи?
- Мисля, че да. – отговори Кольо. – Изглежда, че аз го направих.
Кольо беше върнал очите в боксерките си. Сега ги извади и се загледа в тях и каза:
- Трябва да внимаваме как ги ползваме, за малко да се затрием!
- Ти трябва да внимаваш, те са твоя отговорност! – тросна се момичето.
- Защо си такава? – поде сериозен разговор Кольо. – Защо все някой трябва да ти е длъжен? Аз не съм ти длъжен с нищо!
- А, не вие мъжете сте длъжни да ни спасявате, да ни издържате, на ни правите щастливи. – Чарлолета размаха показалец.
- И защо аз да съм ти длъжен на теб? – Кольо прибра очите на Съществата обратно в боксерките.
- Защото си мъж!
- Аз съм мъж, но съм длъжен да се прибера при моя ...