1 min reading
И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?!
-Да. Сякаш преливат от нечии очи – промълви.
-Дали не са нейните?! Онези, уж все усмихнати очи.
-Не знам. Приличат ми.
-По какво приличат ти?
-Блестят. Сякаш са тъжни звезди.
-Прав си. Малки пъстри звезди.
А, защо привидно само са усмихнати, знаеш ли? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up