Моят кабинет може и да не е толкова впечатляващ като този на Хесер, но определено имахме общи черти. Поне що се отнася до чистенето. Цялото помещение, също както и при него, преливаше от разни неща – изобилстваше с книги, камъни, бижута дори – особено онези, които ползвах често като амулети. Иначе си беше съвсем нормален кабинет – с шкаф за джунджурии (или документи), който бях превърнала в доста солидна библиотека, с маса, която ми служеше за бюро и няколко стола (мекички). Служебният лаптоп беше надлежно изключен от мрежата (оставям го вкючен само по изрично нареждане на сисадмина), а в ъгъла на масата се мъдреше принтер. Иначе цялата маса беше зарината от папки – случаи, които са ми тръснали (по някаква незнайна причина), или документи, които съм разпечатала и не съм дочела, записки от университета – в последните няколко дни от сесията, учих на смяна. Общо-взето пълна кочина.
Глухарьов започна да се смее с глас, веднага щом прекрачи прага.
- Какво? – озъбих се аз.
- А мислех, че аз ...