3 min reading
„Ай, хайрлия да е” – прошепна заклинанието бай Първан и хвърли за пореден път въдицата във водата. Стръвта цопна жизнерадостно и остави след себе си съвършен кръг. Той бе по-голям от друг път и приличаше повече на обещание, отколкото на кръгла нула. Сърцето на бай Първан отбеляза този факт с няколко бързи удара. Ей, затова идваше тук – заради емоцията! Иначе денят му бе тръгнал зле още от зори. Докато се отдалечаваше на пръсти от съпружеското ложе, половинката му, с кубатура двойна на неговата, го сгащи.
- Голям шаран излезе. Налапал си въдицата и няма пускане. Само да я докопам аз, ще ù разкажа играта. На парчета ще я намериш...
Бай Първан пусна едно – Ъхъ - и изчезна през вратата. Бе готов на всичко за любимото си хоби. Идваше тук на реката с приятеля си Стоян всяка събота. Докато размишляваше върху обещанието на съдбата, той съзря Стоян, който крачеше бързо към него с облещена физиономия.
- Къде се губиш, бе човек?
- Няма да повярваш. Ходих да нагледам онова момче, брадатото, там по ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up