Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техния дом преди две години. Не беше изненадан от вестта , че не е син на свещеника.
Това му беше известно от преди петнадесет години. Тогава, още тринадесет годишен юноша, беше намерил епикризата на майка си от акушеро - гинекологичната клиника. В нея се описваше операцията, която й бяха направили преди да се роди самият Тони. Операция, която я оставяше без матка и един яйчник. Беше малък, но знаеше, че без матка никоя жена не може да роди.
Скри я отново там, откъдето я взе. Усилено съобразяваше. Как щеше да опази тайната? Не неговата, нейната...Никой не трябваше да разбере, че знае.Боеше се, че няма да успее да го премълчи пред баща си. Че дори и нищо да не каже, ще проличи по лицето му. Чувств ...