97 мин за четене
Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техния дом преди две години. Не беше изненадан от вестта , че не е син на свещеника.
Това му беше известно от преди петнадесет години. Тогава, още тринадесет годишен юноша, беше намерил епикризата на майка си от акушеро - гинекологичната клиника. В нея се описваше операцията, която й бяха направили преди да се роди самият Тони. Операция, която я оставяше без матка и един яйчник. Беше малък, но знаеше, че без матка никоя жена не може да роди.
Скри я отново там, откъдето я взе. Усилено съобразяваше. Как щеше да опази тайната? Не неговата, нейната...Никой не трябваше да разбере, че знае.Боеше се, че няма да успее да го премълчи пред баща си. Че дори и нищо да не каже, ще проличи по лицето му. Чувств ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация