Глава 1

След дълъг уморен път, във скормния автобус "Монтана АТ", най-накрая доближаваме дългоочакваната дестинация - град Берковица. Бяхме с моята добра другарка, Елка, с която през целия път бъбрихме за неща, които ни интересуваха тогава - типични тийнейджърски клюки. След един часовия, неприятен път в неприятно ухаещия автобус видяхме табелата - "Берковица". Пълният автобус с пенсионери, които днес бяха взели пенсия (7ми септември) се напълни със смях и глъч от мен и моята приятелка.
Не дълго след като влязохме в планинското градче достигнахме гарата.Там ни чакаха нашите двама други другари,Диана и Станислав.Автобусът спря и аз бързо хванах моят багаж-малък черен сак,тежащ около 6-7 килограма...мъка.Слязохме от автобуса и бяхме посрещнати от нашите другари.Поздравявайки се еднин друг,един глас се дочу,бабата до нас ни помоли,да ѝ помогнем да премести нейният багаж в автобуса,тъй като беше твърде тежък-фураж.Нашите двама другари повдигнаха чувалчето пълно с фураж,с доста усилия.Докато те помагаха на берковската баба,една друга стара дама се доближи до мен и ми направи коментар,че много приличам на дъщерята на някой си от някакъв турски сериал,на който аз така и не запомних името-всичко се случи твърде бързо.Благодарих ѝ-не знаех какво да кажа?Едва задържах смеха си,тъй като Елка ме гледаше.Диана и Станислав вече бяха качили фуража в автобуса и бабата много се зарадва.Пробута им едно левче,колкото и да ѝ отказваха накрая го приеха.

-Ето ви да си купите едно по едно кафе!-каза бабата благодарейки им.Отдалечихме се смеейки и си казахме,че още не сме стъпили на Берковска земя,а приключенията вече започнаха.

И ето ни,ходейки към апартамента на Диана-за нас с Елка бе напълно непознато място.Лично аз съм била в Берковица преди,но не съм обкръжавала градчето подробно.Пътят не беше дълъг-около 5-6 минути,но го усетихме като цяла вечност,предполагам заради климата.Берковското време е много интересно-есенния месец бе твърде топъл,но настане ли вечер,балканското в града се обажда.Температурите рязко се понижаваха,но това не пречеше на нашата забава,бяхме подготовени,поне някои от нас-Станислав бе взел само "кроп топове"!Ходейки към апартамента на Диана,менкахме моят сак,тъй като всички твърдяха,че е твърде тежък и не мога да го нося,уви аз можех.Диана ни каза,че преди да идем в нейният апартамен ще се отбием до нейният дядо,за да вземем нейното куче-Чикаго.Чикаго е тъмно-априкотен пудел,с очи,кристални и черни като Кауфландски маслини и козина,къдрава като буклите на Ваня Великова-душичка.Него бях виждала само на снимки,които Диана ми пращаше,затова бях доста развълнувана да го видя за пръв път.

Стигнахме до апартамента на дядо й,изчакахме Диана отвън.Станислав и Елка седнаха на пейката пред блока,а аз стоях права,тъй като ми бе омръзнало да седя 1 час в смръдливия автобус.Блока се намираше на голяма улица,точно под него имаше баничарница,за която Диана твърдеше,че продават много вкусни закуски-банички,милинки,масленки и други.За жалост така и не ги опитах,но следващия път ще ги вкуся с радост.Аз,Елка и Станислав си бъбрехме,когато Диана слезе,водейки прекрасния и пудел Чикаго,накратко Чоки.Той беше много радостен да ни види,въпреки че не ни познаваше.Продължихме към поставената ни дестинация,която бе на 2 минути от дядовия апартамент.Диана живее точно на центъра,където и преди съм била,така че мога да кажа,че мястото ми бе поне малко познато.Диана ни показа нейния блок и също ни обясни,къде точно живее нейната съседка-плюшкин Славка.Славка е пенсионерка,която има два апартамента-един във входа на Диана и един в отсрещния.Винаги се разхожда из града,дърпайки бабешка пазарска количка,пълна с предполагаемите боклуци,които събира в двата апартамента.Славкиният апартамент във входа на Диана бе на първия етаж отдясно,а Диана живееше на третия отляво.Качихме се до вратата на Дида,докато се събувахме,загледах стъпката пред домът,беше кафява на фламингота-свеж избор.Влязохме в нейният дом,приятен интериор и красиви арки вместо врати за стаите.Диана повика нейната майка,Калинка,накратко Кики.Кики бе заета,бързаше,но все пак дойде и ни приведства в нейният дом и ни каза да се чувстваме,като у дома.Кики беше наконтена,тъй като тя щеше да води довечерната програма.Търсеше нейният чорпогащник,консултира се с Диана,но и тя не знаеше къде се намира.

Ние с Елка се настанихме в стаяна на родителите на Диана,а тя и Станислав,гнездяха в Дианината стая.Не стояхме за дълго,оставихме багажа и пак бързо нанизахме обувките и излязохме,за да идем до въпросната кръчма да си купим пържоли.Кучето Чикаго беше с нас,все пак и той се нуждае от разходка.Мианхме през площада и стигнахме до кръчмата,до която имаше прекрасна гледка на берковската гора.Диана влезе,за да поръча и вземе хапването,а останалите седяхме отвън,бъбрейки,а Станислав държейки за каишката Чоки.Улисани в нашият разговор,получих съобщение от Диана,която обясни,че зад нея на опашката имало някакъв мъж,който и задавал странни въпроси,карайки я да се чусвства неудобно.Аз и Елка решихме да влезем,за да не е сама-може би пък щеше да спре да й досажда?Влязохме и застанахме до нея,оглеждайки въпросният мъж,чакайки пържолите.Мъжа беше сравнително нисък,зализана коса,черни очила,стоящи на неговия доста голям клюнонаподобяващ нос.Той носеше сиво сако и само по погледа му можех да кажа,че този младеж имаше по различни намерения,което ме накара да се почуствам много неудобно.Грабнахме пържолите и бързо се изнизахме от кръчмата.По пътя обратно,Диана ни разказа повече за този непознат.Въпросният мъж,Венцислав Златанов,със сигурност над 25 годишна възраст,тъй като негов фейсбук пост твърдеше: "Ето,една моя снимка и като дипломиран юрист".Тя също ни обясни какво я е разпитвал-неща от рода на "къде учиш?","какво учиш?","кой клас си?"-лични въпроси.Разказвайки вече пристигнахме обратно в апартамента,влязохме,измихме си ръцете и се оправихме за обяд.Кики я нямаше този път,бе открила своят чорпогащник и отпрашила към репетицията за скорошното шоу.

Докато ние с Елка сме пътували,Стани и Дида,са ни спретнали нещо за хапване-черни спагети (с мастило от сепия) и калмари,закупени от хранителна верига "Богат Беден"-на промоция.Бях доста скептична за спагетите,тъй като досега не бях яла такива-не исках да стане някой фал-стомашно чревно разтройство.Всички насядахме около стъклената маса,заобиколена от лилави столове.Хапнахме нашите спагети и пийнахме студен чай,а пържолите,които Диана взе,така и не бяха изядени.След като приключихме с нашия обяд,кухнята все още беше изпълнена със смехове и сладки истории,които си разказват,невиждали се от доста време,точно каквито бяхме ние.Изведнъж аз станах от масата и казах:

-Имам нещо за вас!-излязох от стаята и се запътих към спалнята.Бях им взела нещо малко,но символично от скорошната ми почивка в Св.Влас.Извадих пликчето с подаръци от моят сак и се запътих обратно към кухнята.Чух как Диана също се досети-тя също ни е взела подаръци,тъй като бе ходила в Пловдив.Отново всички на масата,извадих от плика 3 магнита от дестинацията.Бяха доста симпатични-за Диана бе във формата на чаша кафе,като вместо кафе се виждаше прекрасният плаж на Св.Влас.Елка получи магнит с коте,а за Станислав остана най-симпатичния според мен-имаше картинка на щастлива жаба и беше изписан надписа "Yes summer time".Тъй като Диана беше така наречения "хост" на сбирката,за нея също бях взела една химикалка във формата на риба,на която имаше надписа "St.Vlas",с хумористична цел.Всички много се зарадваха на подаръците и се смяхме от сърце.Диана ни подари чифт обеци във формата на усмивки,закупени от магазин "Бижуленд".Прекрасен аксесоар,който много подхождаше на нашата артистичност.Разговорите и смеховете продължиха с часове,тъй като имахме доста време до вечерното представление на духов оркестър "Мирослав Тошев и бенд".

След дългите ни разговори,клюки и размишления,стана на въпрос за столичния град София.Предполагам се чудите,какъв червей ни е влязъл в мозъка.Решихме,че на следващия ден няма да има с какво да се занимаваме до вечерта,затова решихме да отидем до София рано сутринта и по обяд да се върнем обратно в Берковица.А какво щяхме да кажем на родителите...нищичко!На родителите на Диана единствено ще кажем,че ще отидем до Монтана,за гледаме филм в кино "77",най-вероятно тогавашния известен "Пес патрул".Планът бе измислен толкова добре.Бяхме сигурни,че никой няма да ни спипа,но ние все пак имахме едно наум.