7 мин за четене
Глава 1
След дълъг уморен път, във скормния автобус "Монтана АТ", най-накрая доближаваме дългоочакваната дестинация - град Берковица. Бяхме с моята добра другарка, Елка, с която през целия път бъбрихме за неща, които ни интересуваха тогава - типични тийнейджърски клюки. След един часовия, неприятен път в неприятно ухаещия автобус видяхме табелата - "Берковица". Пълният автобус с пенсионери, които днес бяха взели пенсия (7ми септември) се напълни със смях и глъч от мен и моята приятелка.
Не дълго след като влязохме в планинското градче достигнахме гарата.Там ни чакаха нашите двама други другари,Диана и Станислав.Автобусът спря и аз бързо хванах моят багаж-малък черен сак,тежащ около 6-7 килограма...мъка.Слязохме от автобуса и бяхме посрещнати от нашите другари.Поздравявайки се еднин друг,един глас се дочу,бабата до нас ни помоли,да ѝ помогнем да премести нейният багаж в автобуса,тъй като беше твърде тежък-фураж.Нашите двама другари повдигнаха чувалчето пълно с фураж,с доста усилия.Докат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse