4.
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше друг пълнител и го вдигна нагоре, за да привлече вниманието на картечаря. Патроните свършваха…
Някой внимателно се изкачваше по стълбата отзад. Свой беше – нямаше как бандит да мине между двете къщи незабелязано. Но, за всеки случай, Минчев насочи пистолета към вратата и спря да повтаря „Пет…пет…пет…“ Сети се – броеше изстреляните патрони…
На вратата се почука и Милко каза:
- Даскале, аз съм, Милко…
- Влизай – рече Кръстев…
Милко се вмъкна малко на верев, подпря автомата на рамката, после се отпусна върху стола до стената…
- Изтеглиха се… А бате е ранен… Та да дойдеш при него, имал нещо да каже…
Кръстев кимна на Ангел, оня разбра – поема командването тук. После се обърна към кмета:
- Минчев ...