4 min reading
Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгоре-отгоре, а сега го гледаха с интерес и се чудеха какво да правят…
- Разгеле – рече облекчено Милко – Таман щях да пратя някой да те търси. Ей го, даскале, един от ония. Стигнал почти до Корчовата къща, а после се объркал и се опитал през градината да изпълзи при своите. Корчо го видял и… Абе, домъкна го…
Кръстев обърна внимание на разкървавената уста на пленника.
- Бихте ли го?
- За какво? – засегна се Милко – Ако трябва – ще го гръмнем, ама за какво да го бием?
- Аз го хласнах – рече Корчо, до тоя момент стоящ полускрит зад другите – Бе, мъкна го, крия се да не ме ударят неговите, а тоя се опита да ме души. И му цапнах един приклад…
Кръстев мълчаливо огледа пленения. Нейде над трийсетака, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up