2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмивка, малко по-дълга от приетата в селото коса, винаги с вратовръзка…
Която беше една и съща – кой тук имаше пари за излишни украшения? Обаче Минчев смяташе, че е необходимо да подчертава ролята си и затова зиме и лете ходеше с цветното петно над ризата…
Не беше лош човек, помисли си брадатият. Познаваше кмета от много години – даже му преподаваше английски в големия град. Трудолюбив, без блестящи наклонности, знаещ какво иска, планиращ живота си. Което беше накарало „младежа“ да напусне града и се кандидатира за кмет в далечното село на дядо си. Бившият му учител Кръстев проведе цялата избирателна кампания – просто разказа на мъжете в кръчмата на Дойно, че това е сериозен младеж, трудолюбив, ...