Трета глава
1.
Деветимата седяха в стаята на кмета вече час. По едно време дойде Копривненката и донесе термос с кафе и една малка ракия за Мешо. Останалите отказаха пиене толкова рано. А за Мешо си беше лека промивка на болен зъб…
- Няма откъде другаде да дойдат – пенеше се той и чак подскачаше на разтегаемия дървен стол – Минават границата, стигат до Лютия дол, после им остава само по пътя да тръгнат. И, като стигнат горското – още малко и са у село…
- На границата има граничари – рече Дойно – е, оня ден минаха оттука с една стара джипка…
Минчев кимна:
- Видях ги. Ама просто заминаха – ни при мен се отбиха, ни в кръчмата, даже вода не пиха…
Карата поклати глава мрачно:
- Щото са заети. Работа имат. А от наше село заек няма да излезе – пътят е един, няма пътеки за прехвърляне на паразитите…
Минчев дори се надигна:
- Кара, ама моля ти се…
- Какво му се молиш – изръмжа Мешо – Знаем какво правят, виждали сме как ги превеждат долу по баирите. Тук не смеят – трябва или по пътя, или ще се р ...