Четвърта глава
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и бяха наясно, че повечето мъже преди да вземат решение, питаха жените си де да го намерят и какво ще е то. Но… Така си е било, така и ще бъде – знаеха си го. Мъжът е главата, жената шията. Накъдето тя се завърти – натам и главата гледа…
Обаче, времената се меняха – бавно, но неотклонно отиваше в миналото едновремешното. Пък и жените станаха едни учени, учени… И даскалици имаше пенсионирани, и медицински сестри, и магазинерки две, че и кака Ирина беше едно време партийна секретарка в Земеделския институт…
Бяха минали две седмици от решението да се заемат сами с охраната на селото. Даваха се редовно дежурства – при това сериозно. Никой от поставените на стража не помисляше дори за разпивки и в ...