Осма глава
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгоре-отгоре, а сега го гледаха с интерес и се чудеха какво да правят…
- Разгеле – рече облекчено Милко – Таман щях да пратя някой да те търси. Ей го, даскале, един от ония. Стигнал почти до Корчовата къща, а после се объркал и се опитал през градината да изпълзи при своите. Корчо го видял и… Абе, домъкна го…
Кръстев обърна внимание на разкървавената уста на пленника.
- Бихте ли го?
- За какво? – засегна се Милко – Ако трябва – ще го гръмнем, ама за какво да го бием?
- Аз го хласнах – рече Корчо, до тоя момент стоящ полускрит зад другите – Бе, мъкна го, крия се да не ме ударят неговите, а тоя се опита да ме души. И му цапнах един приклад…
Кръстев мълчаливо огледа пленения. Нейде над трийсетака, ...