The work is not suitable for people under 18 years of age.
„Шофьорът, който псува на светофари”
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора.
След което се вдига пушек от вредни газове и колите се отправят към следващия светофар.
Тъкмо светва жълто и един забързал се да хване в последния момент автобуса пешеходец профучава, бягайки през целия булевард, за малко да бъде прегазен от шофьор в черен Голф 2-ка.
Всичко, което си спомняше пешеходецът, бяха думите, изхвърлени като със скорострелно оръжие, все едно бяха подготвени и заредени много преди да е имало и най-малкия намек за това, което ще се случи сега.
- Да те чукам в устата космата и да свърша на пъпката на езика ти! Кретен с кретен! Сляп ли си бе, тъп спаружен нещастник!
Тези думи профучават край него със свистене на гуми и мелодията на някаква мазна, глуповата чалга...
- Тоя беше някъв мазен педал! Сигурно ся ще се прибере в тях и ще се чукат яко с партньора си, като се сменят – кой ще е отгоре!
„Дай да те пипам ма, мацко.
Искам да барам всичко по теб.
Без цуни-гуни преструвки.
Да те бръкна със пръст на мига.
Ти си много яка мадама, ама утре ще си поредната тъпа буца месо.
Днес искам да сме двама – в мойто мизерно легло.”
- Е , т’ва е класика, синко. Гочо е баси якият певец. Няма такива рими никъде! Жесток, жесток.
- Да, тате. – момчето на около 8-9 годишна възраст стоеше на отворения прозорец на колата и възхитено наблюдаваше света навън. Всичко, което баща му кажеше, всяка дума – това бе истината!
Той попиваше всяка негова дума, всеки негов вик. Как искаше да е голям, за да чука яко кучки и да се ебава с някви невестулки по улиците, както правеше баща му.
И да кара кола – като него.
„Шумахер ряпа да яде пред баща ми” – бе казал на съучениците си.
- Абе, тоя к’во прай бе, ше кара ли тая таратайка – къв тоз гъз лайнян, бе! Купил си Мерджан, пък ще го кара кът дърта баба! Тя баба ти кара по-добре от тоя! – настъпи педала на газта и се изравнява с колата. – Ма т’ва жена ли е, бе! Ей, задръстена повърхностна путка с пресъхнала минджа зелена. Кой мизерник ти е дал книжка на тебе, ма?! Да му го начукам на него. И на тебе да ти го начукам!
Разбира се, следва неудържим смях от страна на детето. Баща му даде много добър урок на крантата в колата, която вече нямаше значение, защото бе задмината и оставена да диша прахта на най-добрия по улиците! Баща му.
- Казвам ти, няма такова нещо като жена шофьор! Запомни го добре, сине, като са ожениш, за нищо на света не и втълпявай на жена ти, че ше кара кола. Виж я майка ти, с нея нямаме проблеми, нали? А така, мене ше слушаш ти.
- Тате, почти се прибрахме. – казва детето с леко разочарование в гласа, защото ще трябва да се прибера и да си ляга да спи. А така се забавлява сега!
Остава само едно кръстовище. Много натоварено през деня кръстовище. Но сега е почти девет вечерта и няма много коли.
Понеже са хванали зелената вълна на предните два светофара, а до светването на зеленото при този остават секунда, предполагам, си е мислел, че ще е точно на жълто, когато преминава, няма други коли наоколо.
И да – светва жълто, когато преминава покрай светофара.
И тогава светът започва да се върти.
……....
(Боли ме цялото тяло.
Какво се случи?!
В болница ли съм?)
Тези мисли преминаха през главата му. Мисълта като цяло все още не работеше в пълна готовност, но спомените бяха болезнени и навлизаха като остро, нажежено до червено ножче за масло -малко, бавно, леко, влудяващо!
Отвори очи. До него бе застанала съпругата му – цялата зачервена и разрошена, ридаеща, със затворени очи.
- Скъпа?!
- Говедо, чаках да се събудиш. Мразя те, напускам те!
И тя си излетя от живота му, както и всичко останало, просто прелетяха покрай него, въпреки че той не забеляза, не разбра какво точно се е случило.
Скапаният камион провали живота му!
……....
След седмица го изписаха, а след месец щеше отново да може да се движи самостоятелно. Добре, че сблъсъкът беше от другата страна, а не от страната на шофьора...
……....
Пиеше бира, беше изпил две двулитровки, довършваше третата. Т’ва, бирата, така и не можа да го накара да се напие до забрава. Трябваше още нещо, трябва истински алкохол най-накрая. Ще отскочи до магазина да вземе някаква ракия.
Късно е за кварталното магазинче, ще отиде до някое "Пикадили".
Взема ключовете на колата.
Излиза.
……....
Кръстовище:
Няма пешеходци, едно такси стои пред него.
Светва жълто, таксито не се мръдва.
Светва зелено.
Мудно – таксито потегля.
- Айде бе, айде бе! На майка ти цистита на яйчника да прегризеш...
……....
(Колата преминава през пешеходната пътека и навлиза към средата на кръстовището.
Един камион, решил да премине в последния момент, защото времето за него е пари, а шефовете му искат товарът да бъде доставен колкото може по-бързо, за да се поеме по нов курс, се врязва с около 70 км. в колата. В Голф 2-ка от страната на отворения прозорец и прехласналото се в светлините на приближаващата смърт дете.)
То умира на място. Светът не е светъл, а все така еднакъв. Римите не властват тук, само случайностите – или не?
Понякога се случват огромни обрати – големи промени, но това, което се случва най-често е, че нищо не се променя – всичко върви в един отдавна загубил се ред – всичко върви към собственото си самоунищожение. И какво може да направим, или просто да му кажем да си ебе мамата и да отидем за ракия!
© Пъсифериан All rights reserved.