Obra no adecuada para menores de 18 años
„Шофьорът, който псува на светофари”
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора.
След което се вдига пушек от вредни газове и колите се отправят към следващия светофар.
Тъкмо светва жълто и един забързал се да хване в последния момент автобуса пешеходец профучава, бягайки през целия булевард, за малко да бъде прегазен от шофьор в черен Голф 2-ка.
Всичко, което си спомняше пешеходецът, бяха думите, изхвърлени като със скорострелно оръжие, все едно бяха подготвени и заредени много преди да е имало и най-малкия намек за това, което ще се случи сега.
- Да те чукам в устата космата и да свърша на пъпката на езика ти! Кретен с кретен! Сляп ли си бе, тъп спаружен нещастник!
Тези думи профучават край него със свистене на гуми и мелодията на някаква мазна, глуповата чалга...
- Тоя беше някъв мазен педал! Сигурно ся ще се прибере в тях и ще се чукат яко с партньора си, като се сменят – кой ще е отгоре!
„Дай да те пипам ма, мацко.
Искам да барам всичко по теб.
Без цуни-гуни преструвки.
Да те бръкна със пръст на мига.
Ти си много яка мадама, ама утре ще си поредната тъпа буца месо.
Днес искам да сме двама – в мойто мизерно легло.”
- Е , т’ва е класика, синко. Гочо е баси якият певец. Няма такива рими никъде! Жесток, жесток.
- Да, тате. – момчето на около 8-9 годишна възраст стоеше на отворения прозорец на колата и възхитено наблюдаваше света навън. Всичко, което баща му кажеше, всяка дума – това бе истината!
Той попиваше всяка негова дума, всеки негов вик. Как искаше да е голям, за да чука яко кучки и да се ебава с някви невестулки по улиците, както правеше баща му.
И да кара кола – като него.
„Шумахер ряпа да яде пред баща ми” – бе казал на съучениците си.
- Абе, тоя к’во прай бе, ше кара ли тая таратайка – къв тоз гъз лайнян, бе! Купил си Мерджан, пък ще го кара кът дърта баба! Тя баба ти кара по-добре от тоя! – настъпи педала на газта и се изравнява с колата. – Ма т’ва жена ли е, бе! Ей, задръстена повърхностна путка с пресъхнала минджа зелена. Кой мизерник ти е дал книжка на тебе, ма?! Да му го начукам на него. И на тебе да ти го начукам!
Разбира се, следва неудържим смях от страна на детето. Баща му даде много добър урок на крантата в колата, която вече нямаше значение, защото бе задмината и оставена да диша прахта на най-добрия по улиците! Баща му.
- Казвам ти, няма такова нещо като жена шофьор! Запомни го добре, сине, като са ожениш, за нищо на света не и втълпявай на жена ти, че ше кара кола. Виж я майка ти, с нея нямаме проблеми, нали? А така, мене ше слушаш ти.
- Тате, почти се прибрахме. – казва детето с леко разочарование в гласа, защото ще трябва да се прибера и да си ляга да спи. А така се забавлява сега!
Остава само едно кръстовище. Много натоварено през деня кръстовище. Но сега е почти девет вечерта и няма много коли.
Понеже са хванали зелената вълна на предните два светофара, а до светването на зеленото при този остават секунда, предполагам, си е мислел, че ще е точно на жълто, когато преминава, няма други коли наоколо.
И да – светва жълто, когато преминава покрай светофара.
И тогава светът започва да се върти.
……....
(Боли ме цялото тяло.
Какво се случи?!
В болница ли съм?)
Тези мисли преминаха през главата му. Мисълта като цяло все още не работеше в пълна готовност, но спомените бяха болезнени и навлизаха като остро, нажежено до червено ножче за масло -малко, бавно, леко, влудяващо!
Отвори очи. До него бе застанала съпругата му – цялата зачервена и разрошена, ридаеща, със затворени очи.
- Скъпа?!
- Говедо, чаках да се събудиш. Мразя те, напускам те!
И тя си излетя от живота му, както и всичко останало, просто прелетяха покрай него, въпреки че той не забеляза, не разбра какво точно се е случило.
Скапаният камион провали живота му!
……....
След седмица го изписаха, а след месец щеше отново да може да се движи самостоятелно. Добре, че сблъсъкът беше от другата страна, а не от страната на шофьора...
……....
Пиеше бира, беше изпил две двулитровки, довършваше третата. Т’ва, бирата, така и не можа да го накара да се напие до забрава. Трябваше още нещо, трябва истински алкохол най-накрая. Ще отскочи до магазина да вземе някаква ракия.
Късно е за кварталното магазинче, ще отиде до някое "Пикадили".
Взема ключовете на колата.
Излиза.
……....
Кръстовище:
Няма пешеходци, едно такси стои пред него.
Светва жълто, таксито не се мръдва.
Светва зелено.
Мудно – таксито потегля.
- Айде бе, айде бе! На майка ти цистита на яйчника да прегризеш...
……....
(Колата преминава през пешеходната пътека и навлиза към средата на кръстовището.
Един камион, решил да премине в последния момент, защото времето за него е пари, а шефовете му искат товарът да бъде доставен колкото може по-бързо, за да се поеме по нов курс, се врязва с около 70 км. в колата. В Голф 2-ка от страната на отворения прозорец и прехласналото се в светлините на приближаващата смърт дете.)
То умира на място. Светът не е светъл, а все така еднакъв. Римите не властват тук, само случайностите – или не?
Понякога се случват огромни обрати – големи промени, но това, което се случва най-често е, че нищо не се променя – всичко върви в един отдавна загубил се ред – всичко върви към собственото си самоунищожение. И какво може да направим, или просто да му кажем да си ебе мамата и да отидем за ракия!
© Пъсифериан Todos los derechos reservados