Марго и Кристин
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумяваш. Чудя се как е въможно с теб да сме сестри?
- Пак ли започваш? Какво съм виновна аз, че не съм чак толкова самоуверена като теб? Понякога пък на мен ми се ще въобще да не те познавам!
- Престани да говориш глупости! Хей, ти! Как се казваш?
Мъжът срещу нас изглеждаше като да е на близка до нашата възраст. Беше слабоват, среден на ръст, лицето му бе с правилни, може да се каже даже нежни черти. Притежаваше права руса коса, покриваща ушите му, която в момента се бе разрошила и му придаваше вид на палаво момче. Големите му яркосини очи и тънки устни допълваха невинното му излъчване. Личеше си, че е ужасно изплашен, но усещахме че бързо ще си възвърне самоконтрола. Явно беше се специализирал ...