11 мин за четене
Марго и Кристин
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумяваш. Чудя се как е въможно с теб да сме сестри?
- Пак ли започваш? Какво съм виновна аз, че не съм чак толкова самоуверена като теб? Понякога пък на мен ми се ще въобще да не те познавам!
- Престани да говориш глупости! Хей, ти! Как се казваш?
Мъжът срещу нас изглеждаше като да е на близка до нашата възраст. Беше слабоват, среден на ръст, лицето му бе с правилни, може да се каже даже нежни черти. Притежаваше права руса коса, покриваща ушите му, която в момента се бе разрошила и му придаваше вид на палаво момче. Големите му яркосини очи и тънки устни допълваха невинното му излъчване. Личеше си, че е ужасно изплашен, но усещахме че бързо ще си възвърне самоконтрола. Явно беше се специализирал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse