На зандана стената –
кога се отнесе,
На хоризонта далнината –
кой ли ще понесе!
И в най-железните гърди настъпва час на слабост. Знай, духът е най-ковък във времето на този черен час. Слабостта е другарка, която никога няма да те предаде; помощта й е безкрайна, скритите й възможности са безброй. Когато духът крее, а виелицата му е страшна тишина, тогава опри се на слабостта и пред теб ще се разкрие свят на признания, обнова и още по-силен дух. Това се нарича маневрата на прераждащия се.
* * *
Девет десети от Синята луна са гладка и равна скала. Хоризонтът е единственото видно нещо на повърхността й, но в същото време той е неотличим. Още в петата си година малкият прозирен (туземецът от Синята луна) е подложен на върховно изпитание: да провиди линията на хоризонта. Има ли очи, които биха могли да различат къде свършва синият цвят на безбрежната скала и къде започва този на синьото небе! При неуспех местното дете развива плътно тяло, което се оказва гибелно за всеки живеещ на Синята лун ...