27 июл. 2007 г., 13:29
7 мин за четене
На зандана стената –
кога се отнесе,
На хоризонта далнината –
кой ли ще понесе!
И в най-железните гърди настъпва час на слабост. Знай, духът е най-ковък във времето на този черен час. Слабостта е другарка, която никога няма да те предаде; помощта й е безкрайна, скритите й възможности са безброй. Когато духът крее, а виелицата му е страшна тишина, тогава опри се на слабостта и пред теб ще се разкрие свят на признания, обнова и още по-силен дух. Това се нарича маневрата на прераждащия се.
* * *
Девет десети от Синята луна са гладка и равна скала. Хоризонтът е единственото видно нещо на повърхността й, но в същото време той е неотличим. Още в петата си година малкият прозирен (туземецът от Синята луна) е подложен на върховно изпитание: да провиди линията на хоризонта. Има ли очи, които биха могли да различат къде свършва синият цвят на безбрежната скала и къде започва този на синьото небе! При неуспех местното дете развива плътно тяло, което се оказва гибелно за всеки живеещ на Синята лун ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация