Денят беше доста натоварен. Преди да си тръгне лекарят-невролог се загледа навън. Природата се събуждаше след тежката и изтощителна зима. Времето предразполагаше към приключения и красиви мигове извън лекарския кабинет.
Дрезгав женски глас го извади от мислите му.
- Докторе, моля Ви имам нужда от помощ!
- Ще Ви прегледам – каза и я покани в кабинета. С присъщото си уважение и сериозност се обърна към страдащата жена и запита:
- Ще ми разкажете ли сега за оплакванията си?
Зачервена, запотена, жената сведе глава и рече:
- Ужасно, докторе, живея самотно вече няколко години, откакто се спомина мъжът ми, бог да го прости, и не мога повече така... Малко неудобно, но ще се помъча да Ви го обясня. Вчера като хранех кокошките на двора, пък като гледам петелът върху една... каква гледка - само да бяхте видели. И те го правят, а аз, аз горката не знам къде да се дяна...
- Да, продължавайте, продължавайте?
- Какво да продължавам, докторе, това ми е болката?! Други оплаквания въобще нямам...
Изнена ...