Сит на гладен не хваща вяра
Денят беше доста натоварен. Преди да си тръгне лекарят-невролог се загледа навън. Природата се събуждаше след тежката и изтощителна зима. Времето предразполагаше към приключения и красиви мигове извън лекарския кабинет.
Дрезгав женски глас го извади от мислите му.
- Докторе, моля Ви имам нужда от помощ!
- Ще Ви прегледам – каза и я покани в кабинета. С присъщото си уважение и сериозност се обърна към страдащата жена и запита:
- Ще ми разкажете ли сега за оплакванията си?
Зачервена, запотена, жената сведе глава и рече:
- Ужасно, докторе, живея самотно вече няколко години, откакто се спомина мъжът ми, бог да го прости, и не мога повече така... Малко неудобно, но ще се помъча да Ви го обясня. Вчера като хранех кокошките на двора, пък като гледам петелът върху една... каква гледка - само да бяхте видели. И те го правят, а аз, аз горката не знам къде да се дяна...
- Да, продължавайте, продължавайте?
- Какво да продължавам, докторе, това ми е болката?! Други оплаквания въобще нямам...
Изненадан от пациентката си, докторът се почувства като в небрано лозе. За първи път от толкова години практика му се случваше да искат помощ за такова нещо?
И докато обсъждаше в ума си ситуацията, тя продължи:
- Толкова много ли искам, или съм недостойна за Вас? Какъв доктор сте като не можете да помогнете на една пациентка? Или Вие помагате на такива по-важни персони...
- Извинете, госпожо, но аз съм лекар, а не селски бик - вече явно раздразнен, с тих наставнически тон каза на нахалницата. - До тук съм, Вие не сте болна и можете да си тръгвате - посочи ú вратата.
Пациентката стана от мястото си, погледна го с насълзени очи и събрала цялата си енергия и смелост твърдо рече:
- Селски ли си? – не знам, градски ли си? - също не знам, дали си мъж се съмнявам вече, но едно знам със сигурност, че сит на гладен не хваща вяра – след което затръшна вратите и излетя от кабинета...
© Димка Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нели, моята героиня е посредствена за разлика от Мелани, не иска взаимност, чувства, романтика, любов... У нея проговаря първичното, че животните и те го правят...Може би е чувала за уменията на доктора,но не е осъзнала колко високо се цели.Благодарна съм ти. Дими
-
Четох го вчера..Знаеш ли..не ми се стори смешно, а тъжно.. Всъщност напълно човешко. Жената има проблем.. понякога точно този проблем изглежда дори - здравословен..И тя - като на лекар.. Естествено,че има комична страна, особено в избора и на мъжа.Не е лесно да си доктор в днешно време..
-
Веси, благодаря че прочете и коментира.Разказът е по действителна случка.Героинята ми има проблем, докторът стъписан и като финал малък скандал...И аз много се смях, но явно на нея не и е до смях. Човешка потребност, нещо като хляба и водата.Прегръдка Дими.
-
Кратко,лекичко, весело и силно...
Поздрави и от мен!!! -
Може би е трябвало да и даде направление, а не да и посочва вратата
-
Ха,ха сит на гладен не хваща вяра...Ама докторът не е готвач...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
