Jan 15, 2024, 10:32 AM

Скитане из Живота по будистки 

  Prose » Narratives, Fantasy and fiction, Humoristic
436 3 10
2 min reading
Измислили индусите оптимистична вяра – не се живее веднъж, а човек минава от свят в свят, от тяло в тяло. Според заслугите в битието и цъфтежа на съзнанието…
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – колкото да не умре веднага.
Но, все пак – умря…
И заради страданията и безобидността си – прероди се в принц. Който стана цар. Живя в дворци, обличаха го в най-скъпи дрехи, имаше стотици жени. Най-вече готвачки. Защото ядеше, ядеше, ядеше… Компенсирайки лишенията в предния живот. И умря от преяждане, с пълна уста, от която висеше панирана маймунска опашка в портокалов сос…
Появи се пак като прасе. И стана огромна свиня – лапаше всичко, що зърне. Включително двадесетина кокошки, две пуйки, три малки прасенца, едно куче, дори левия крак на ратая…
След разфасоването и разпределението му по суджуците, душата му се пръкна в жираф. Високо над земята, гледащ гордо живинките долу, протягащ дълъг вра ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Random works
: ??:??