“И на седмия ден, като свърши Бог делото, което беше създал, на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил...[1]”
За жалост това не важи за мен. За Смъртта никога няма почивка.
Появих се до мъж, чиято глава и ръце бяха облепени с черен изолирбанд и бяха здраво стегнати за щурвал[2]. Той се носеше бавно към дъното на океана, а по цялото му тяло имаше белези и рани, които свидетелстваха за мъченията, на който е бил подложен преди да бъде изхвърлен тук.
„От известно време не бях виждал този „почерк“, помислих аз. „Определено е работа на онези двамата.“ Когато най-накрая ме видя в очите му се появи благодарност. „Този е 68,399-я за това денонощие, а остават още 5 часа... Тази работа започва да ми писва. Непрекъснато някой умира. Дори и да можех да обирам по няколко души на веднъж пак нямаше да ми остане никакво време. Не може ли да си взема малко почивка? Не че ...