Погледна ме равнодушно, но придърпа бутилката към себе си
- Ти мен не ме гледай, аз не съм пример за подражание, аз съм дете на демокрацията и любовта, гръцки свободен гражданин - започна новият ми познат - Работя при баща си когато искам, днес съм пил и няма да отида, но баща ми знае , че за мен няма събота и неделя, ден и нощ, и като ми даде задача знае, че ще я изпълня. И тогава даже и не помирисвам алкохол, но после се отпускам. Такъв е животът наборе.
- А тук със записване ли става, идваш, записваш се, по ред те изпращат на работа - не преставах с въпросите си аз
- Не, няма записване, ако те хареса през прозореца те вика, качваш се на камион, автобус или метро и отиваш да работиш. Но с тези новички дрехи,... не си за работа, или добре правиш , така не се набиваш в очи на околните, а работните дрехи си ги носи в онези туристическите ранички, все едно си турист. А, и още нещо, когато си навън избягвай да говориш български, даже и по мобилния, може някой да те докладва и да те хванат ...