СРЕЩА В ХОЛА
Тъкмо се връщам от Щатите, още не съм се изтупал от полепналата по мен миризма на пари, охолство, богатство и петрол – и гледам: седнал съм хола, омърлушен, нещастен и отчаян.
– Какво правиш в моя хол? – питам се и не мога да повярвам.
– А ти как влезе? – отвърща тоя неудачник. Не стига, че на нищо не прилича, ами и самочувствие раздава.
– Ей, нещастник – ядосвам се, – къде си мислиш, че се намираш? Това че приличаш на мене, нищо не означава.
Оня кима, съгласен. И дори го казва:
– Да, нищо не означава. Просто си приличаме. Като двойници. Но един от нас е лъжец.
– Защо? – Това започва да наподобява разговор и се ядосвам, че е така. Изобщо не искам да разговарям с този натрапник.
– Защото – обяснява той и става от дивана, - няма как и двамата да смятаме, че другият не е на мястото си. Аз съм беден човек, с висше образование, без мечти, студен и зле възпитан. Ти какъв си?
Добре, ще му кажа. Въпреки че не виждам смисъл.
– Аз съм доста богат, връщам се от командировка отвъд оке ...