Сто лица
В основата на всяка житейска драма стои любовта или в повечето случаи липсата на такава. Моята трагедия в момента се състои в това, че не се очертава скоро да успея да се кача на автобус. Не, не че няма автобуси. Напротив, автобуси дал Господ. Вярно, не са съвсем редовни и често се случва да ги чакам повече от час, но все пак ги има. И все си кретат плътно един зад друг, навярно за да не се изгубят.
Днес е кучешки студ. Всъщност може и да не е, но така ми се струва... Аз съм от онези хора, на които все им е студено и все са болни. Това го отдавам на факта, че често, отнасяйки се мислено нанякъде, забравям да дишам. А когато механизмите ми за самосъхранение, които определено не са в пълна изправност, все пак по някое време решат да ми напомнят „Дишай, иначе си пътник!”, аз все намирам начин с едно вдишване да поема всички вируси, микроби и бактерии от заобикалящия ме свят. Поне аз така си обяснявам причината да съм вечно болен. Всъщност сещам се за още една причина. Понеже безу ...