СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки от листа на орехи, овошки, храсталаци...
Докато се друсаше в каруцата по каменистия път край реката, Йонко размишляваше върху думите: „Наядох се, като попско дете на Задушница!” Поп Илия нямаше деца. Бездетни бяха с попадията, горките! Не познаваха тази радост. Те и да имаха, нямаше да си лягат и стават гладни, както понякога неговите седем пиленца – въздъхна Йонко и се прекръсти. Това са изпитания, помисли си, които Господ изпраща на тези, които обича.
Извика Йонко на оградата, кучето се разлая, излязоха стопаните, заведоха го до лъката и след има-няма половин час работата беше свършена.
— Ама, бива ли, Йонко – затюхка се попадията, – струва ли си толкова път да биеш за половин декар картофи ...