marco777 (Марко)
41 3018
Jul 3, 2009, 4:37 PM  

Суша... 

  Prose » Humoristic
2627 4 30
6 мин reading

                                                  Суша

 

 

Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (така се казваше) цъфна на летището.

Всичко бе хубаво. Отидохме на ресторант. Хапнахме, пийнахме и вечерта се прибираме - всеки в своята стая. Естествено, жена ми си ляга с мен. Аз, леко пийнал и в добро настроение, посягам да я погаля по рамото, а тя ми скочи като ударена от кълбовидна мълния.

- Ти луд ли си. Всичко се чува.

В Америка къщите са направени така, че не можеш да... кихнеш (с извинение). Всичко се чува в другите стаи.

- Е, нищо де, тихичко - мъча се да я "навия".

- Остави ме, моля те. Знаеш, че не мога тихо. Потрай един месец, докато си тръгне Ваня.

Викам си: "До утре ще кандиса". Няма утре, няма вдругиден. Двадесет дена. Взеха да ми се привиждат розови кръгове , като на еротичните сериали. Жена ми, и тя ме поглежда с влажен поглед, но продължава да държи фронта, като опълченец. Не отстъпва.

Започнах да се изнервям. То бива суша, бива, ама такова чудо. Въртя се, не мога да заспя.

На двадесет и първия ден поставям ултиматум на съпругата си:

- Отиваме на мотел или ви грабвам двете с Ваня. Сърце юнашко не трае да гледа, как ми се разкарвате из къщи по прашки.

Жена ми се смее.

- За двете с Ванчето, можеш само да си мечтаеш. Стягай се. Отиваме на мотел.

Влизаме в мотела и един мазен циганин ни посреща. Циганин, ама  циганин да ти види окото - натурален, пратка от Индия (нашите  мангали са ментета). Поглежда ме важно-важно и пита на замазан английски.

- Какво обича господина?

- Обичам жена си и... свинско с кисело зеле обичам. Що питаш?

- Исках да попитам каква стая ще обичате.

- Със завеси, климатик и легло.

Мангалът подсмърча мъдро и изговаря бавно:

- Осемдесет долара плюс ддс(такса) - 99,97.

Това значи сто долара без три цента.

- Слушай, приятел. Искам стая за 1 час. Нямам нужда от касова бележка. Плащам кеш 30 долара. Съгласен ли си?

-Не може. 99,97 - това е цената.

-Ти луд ли си бе? В Дженерал  Мотърс не вземат по сто долара на час. Кой си ти?

- Съжалява за тебе, приятел. Не може.

- Не ме съжалявай . Ти ще изпуснеш трийсете долара.

- Не може.

Идва ми да използвам крилатата фраза на един жив класик: "...Ще те удуша с два пръста...", но жена ми ме хваща под ръка и ме издърпва вън. Няма да стане с мотела. Имам друга идея. Решавам да ида до лабораторията, да дам кръв за изследване. Хем ще ми олекне малко.

Отиваме, чакам реда си, влизам. Посреща ме една надарена мургава красавица.

- Откъде си, мила? - моментално я запитвам.

- От Куба.

Леле-е-е ! Другарката е от Куба. Здрава, чернокоса, със сочни като ананас устни. Надолу,  скрила две големи бомби, сякаш останали от кубинската революция и щурмуването на казармите Монкада.

- От къде да ви взема кръв? - пита хубавелката.

- От където искаш - твой съм.

- От коя ръка? - поправя се сладураната и се усмихва със снежнобелите си зъби.

- Давай от дясната - отвръщам с безразличие.

Слагам ръката си на бюрото. Кубинката се навежда, за да върже с ластик мускула ми и... едната бомба едва не ми пада в шепата. Затварям очи, защото топли  вълни ме налягат.

- Няма страшно, ще бъда внимателна.

Нямало страшно. Щяла да бъде внимателна. Ако я хвана за циците, кой знае къде ще ми забие иглата. Надявах се да източи поне половин литър кръв, та да ми олекне, а тя - две епруветчици.

Излязох от лабораторията  два пъти по-разгонен. Суша... да се побъркаш.

Какво да правя? Сетих се за Грег. Той сега си гушка съседката, а Арчи му носи бира от хладилника. Каква ли идея би ми дал, ако е тук ? Като например: "Марко, дай да я напием тази Ваня. Какво я жалиш толкоз". Леле-е! Ето това е. Безценен съвет, Грег. Приятел в нужда се познава. Благодаря ти, брат!

Отивам в магазина. Купувам Маргарита, водка и разни ликьори. Ще правя коктейли. Ще има пияни кокошки довечера.

Идва вечерта. Поднасям зелени маслинки на клечка. Те са солени и "пият" много. Правя коктейлите, като слагам двойна водка на Ваня и половин на жена ми. Дойде и съседката. И тя се включи с една обиколка закъснение. Сладураните хапват солени маслинки и жулят сладките бъркочи. Милата Ванечка. Как ли ще я цепи главата утре. Не искам да я мисля. Сърцето ми се къса, но борбата иска жертви.

На третия коктейл,  Ваня се вживя в ролята на Клеопатра. Призна си ,че е много красива, неотразима, взе да се превъзнася и да чупи стойки. На четвъртия коктейл, премина в насипно състояние. Грабнах я като чувал с пясък и я положих на леглото да спи. Първата жертва падна.Остана съседката.

Пие, милата, не се напива. Таквоз чудо не съм виждял. Изцъклила се като настъпена жаба и още пие. По едно време стана и политна плавно към вратата, като ударен в крилото самолет. Нахлузи си чехлите, отвори и... включи на автопилот, без дори да каже довиждане. Заключих вратата след нея. Децата са на дискотека, Ваня е елиминирана, съседката си тръгна. Всичко е на шест. Минавам на бегом през банята и лягам мокър, като крокодил, при жена ми.

- Колко се радвам, че сме сами - прошепна съпругата ми.

Тъкмо и аз да се зарадвам, децата се върнаха от дискотека.

                                         -

Вчера изпратихме Ваня  на летището. Сълзи, целувки. Подаръци.

Днес жена ми чете Интернет вестник и пие кафе.

- В България усетили земетресение.Интересно, къде ли му е епицентъра?

- Със сигурност отвъд океана – отвръщам гордо .

© Марко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Идвам си в България, Деница.
    Да проверя хотелите за по един час .
  • Марко.. в България има какво да ти липсва, хотели за по един час и безпроблемно бягане от сушата :D
  • Винаги съм знаела,че ползата от алкохола е мноого голяма.И то важно е не колко пиеш, а кого искаш да напиеш...
  • Имаш невероятен стил на разказване! Наистина владееш словото, водиш живо и интересно разказа и изграждаш образи, които се запомнят с поведението си и с речевите характеристики...Поздравления и благодаря за удоволствието от едно красиво творчество!
  • Хаха, брутално
  • хубаво разказваш
  • Научих от живота едно - "Никога не прави планове ,че все ще се намери някои или нещо да ги развали!" Поздрави!
  • Мерси за усмивките!!!
    И благодаря на милата Светланчик, че ме насочи към теб!
    А пропуска наистина би бил голям, ако не те бях "открила"!
    Ще те чета!
  • Еее, душа! Суша не, амиии 7 години суша е това твоето! Жив да те ожали човек! Посмях се, благодарско!
  • Що съм го изтървала това?
    Благодаря, Марко, тази вечер поне се посмях!
    Сега отивам при Светланка да си довърша, защото тя ме "доведе"!
    Благодарско ти още веднъж и внимавай със земетресенията, щото тук много силно се усещат (този път от смях)!
  • "...лягам мокър, като крокодил, при жена ми..."
    Ухили ме!
    Боже, какво наказание сме ние жените!
    Медал трябва да ти дадат, Марко, медаааал!
    И приживе паметник да ти издигнат... за стоицизъм!
    Още се смея!
  • Ега ти сушата!Дъжд от целувки!
  • На четвъртия коктейл, премина в насипно състояние.!!! Яко!
  • Наздраве, Белла.Желая ти щастливи земетръси.

    Веси,надявам се другите ми произведения да ти харесат.Благодаря за пожеланието.Желая несушава вечер и за теб.
  • Благодаря ти "Хемингуей"!
    Тази сутрин мина нещо през Европа, но ми се спеше и не разбрах трус ли беше, цунами ли беше, или само прерося.
  • Валка, радвам се, че спомогнах за доброто начало на денят ти.Желая ти много "подобни ситуации" на разтърсване на континента.
  • Браво Марко, няма да срамиш нацията, така силно разтърсвай континента та чак в Европа да се усети!
    Познати ми са подобни ситуации.Огън сте ни вие български мъже!
    Разсмя ме от сърце в това ранно утро!
  • Поздрав!
  • Светлана,тук е трудно на задната седалка.Барне ли те полиция ще плащаш здраво, та и в компютъра на полицията ще те вкарат. А да излезеш от там, много трябва да се бръкнеш за адвокати.Иди обяснявай , че си бил с жена си.За класиците...просто обожавам фразата за " Двата пръста". Тя си е твой патент.

    Пете, не емоции, мила.То си е направо изпитание.

    Миа,какви тройки, мила?.Аз с една жена едвам се оправям, ти ме подаваш на две,( от три... опазил ме Бог).

    Frakla -Благодаря. Ти си ме разбираш най-добре, майна.

    Шушче- да не дава Господ.Голям зор беше, но... разтресох континента след това.
  • Суша, не ами суша! Да лягаш до женско д..е и ... нищо! Поздрави, Марко! За пореден път ми хареса написаното!
  • Пак съм аз.
    - Със сигурност отвъд океана – отвръщам гордо .
    Много горд, бе Марко, айде друг път не така. Дано няма суша тази година!!! Пожелавам ти го!! Вече нали си независим, от гости. И не цитирай живи класици, че Грег ще ме съсипе от майтапи. Прегръдки за хубавото настроение, което ми донесе споделеното от теб!!!

  • !!!
  • Млад мъж, как няма да ти стане...мъчно, далеч от Родината. Мъчно ли ти става...за България?! От кога ти казвам да си дойдеш. Така лесно ще ти става всичко и пиенето и приказката, заклевам се. Кола имаш ли? Падащи седалки имаш ли? Да влезе да ти изтърка гърба, не се ли сети, бе момче?! Искаш ли още идейки?!
  • Greg,благодаря ти, брат.Ти ме спаси.Няма страшно с барбекуто.Джони е проблема.Много удря с чука в главата.Наздраве!
    Веси, и на мен ми липсват хора като теб.Романтични и с богата фантазия.
    Петя....така е !
    Нели,правилно мислиш!
    Благодаря ви ,приятели!
  • хахах!! Сладур !Катаклизмите винаги започват и звършват в една и съща точка...Интерференция!!Суупер!
  • Ех,как си зажаднял...
  • Лято е... припавалват се емоциите...Поздрави!
  • Марко, Марко, не сте се сетили за идилията в нашите панелки, приятелю - Ваня изобщо нямаше да обърне внимание. На теб ти е мъчно за Бг казваш, а на мен ми е два пъти по-мъчно за хора като теб, които я напуснаха. Имам приятели отвъд океана и ми е мъчно за тях да две не виждам.
    Поздравявам те за новото ти писание. Липсваше ни и тук, в "откровения".
  • Марко, брат правилно си подходил по въпроса. Пиенето е рецептата за всички беди, ама защо толкова късно? Трябваше по - рано да питаш и щях да ти обясня тактиката и стратегията, а ти на мотел, то за сто долара по - добре да си поръчаш чуждо.
    Ей, а тази Лажова вече взеха да я цитират! Те това е да си жив класик. За нас писарушките остана едната водка, ама не си я давам.
    Поздравления Марко и честит ти предварително американски празник. Внимавай утре с барбекюто да не стане някоя трудова злополука.
Random works
: ??:??