Светът през погледа на малкия човек - 3
Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. Дори плача (боли понякога от тия падания...) Но като виждам ужаса в очите на мама, бързо-бързо се успокоявам, а и тя толкова мило ме гушка... Да не забравя – мога да държа вече стабилно чашата с кафето на мама, но все още не разбирам защо се спуска като обезумяла към мен, когато започвам бавно и полека да го изливам… Много приятно е да наблюдаваш как струята тече надолу...
Мама ме взема навсякъде с нея. Още се придвижваме с количката – за по-бързо и да не ú тежа на ръцете, когато се изморя и поискам да ме носи. В заведение ако седне с приятелка (ей тъй – да си побъбрят на воля, както си казват), за да не им преча, ми поръчват всичко, каквото поискам. Много непредвидливо постъпи веднъж мама, когато ми даде да си играя с връзката с ключовете ú. Като се връщахме към вкъщи разбра, че ги няма. И аз не сещах какво се е случило с тях, но и без това тя въобще не ми обръщаше внимание, защото трескаво набираше различни телефони и задаваше въпроси като ръкомахаше. Направихме още една разходка и минахме отново през всички познати места, където вече бяхме ходили. Започна да се мръква и си тръгнахме, а мама каза, че ще чакаме татко да ни отключи. Тогава нещо се раздрънка в джоба ми – бяха ключовете на мама... Тя трескаво ги грабна, отключи и започна да се щýра из кухнята... За мен май съвсем забрави... Дори не ме целуна...
© Павлина Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
! -
Ех, че хубаво и обичливо...
Прегръдки, Павли!
Нека тази обич, която имаш в себе си, да бъде, докато тупка сърчицето ти! -
Развесели ме! Поздравче!
-
Който съхранява детското в себе си, никога не пораства! Павли, искам да компенсирам "несправедливостта" спрямо едно нецелунато тригодишно момиче и да го направя от далечна София в знак на едно голямо уважение и безкрайна симпатия към теб!
-
Детето е живо в теб, Павли.
Радвам ти се и те поздравявам. -
Хубаво е! През погледа на малкия човек светът е необятен... - но никога не и без МАМА! Успехи!
-
Чисто, невинно.. Браво!
-
...чета,смея се и плача...боже,колко е хубаво! През погледа на малкия човек...който в моя живот вече е голям и е забравил. И аз бях забравила.Забранявах си да си спомням...За да се справя с нуждата на всяко "сега". Как хубаво си избродирала емоцията. Боже,добре че има хора,които да подаряват на другите с таланта си щастие! Благодаря ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
