11 feb 2009, 9:23

Светът през погледа на малкия човек - 3 

  Prosa » Relatos
1702 0 8
1 мин за четене

   Светът през погледа на малкия човек - 3

    ... продължение...

    Светът през погледа на тригодишното дете

 

 

  Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. Дори плача (боли понякога от тия падания...) Но като виждам ужаса в очите на мама, бързо-бързо се успокоявам, а и тя толкова мило ме гушка... Да не забравя – мога да държа вече стабилно чашата с кафето на мама, но все още не разбирам защо се спуска като обезумяла към мен, когато започвам бавно и полека да го изливам… Много приятно е да наблюдаваш как струята тече надолу...

   Мама ме взема навсякъде с нея. Още се придвижваме с количката – за по-бързо и да не ú тежа на ръцете, когато се изморя и поискам да ме носи. В заведение ако седне с приятелка (ей тъй – да си побъбрят на воля, както си казват), за да не им преча, ми поръчват всичко, каквото поискам. Много непредвидливо постъпи веднъж мама, когато ми даде да си играя с връзката с ключовете ú. Като се връщахме към вкъщи разбра, че ги няма. И аз не сещах какво се е случило с тях, но и без това тя въобще не ми обръщаше внимание, защото трескаво набираше различни телефони и задаваше въпроси като ръкомахаше.  Направихме още една разходка и минахме отново през всички познати места, където вече бяхме ходили. Започна да се мръква и си тръгнахме, а мама каза, че ще чакаме татко да ни отключи. Тогава нещо се раздрънка в джоба ми – бяха ключовете на мама... Тя трескаво ги грабна, отключи и започна да се щýра из кухнята... За мен май съвсем забрави... Дори не ме целуна...

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !
  • Ех, че хубаво и обичливо...
    Прегръдки, Павли!
    Нека тази обич, която имаш в себе си, да бъде, докато тупка сърчицето ти!
  • Развесели ме! Поздравче!
  • Който съхранява детското в себе си, никога не пораства! Павли, искам да компенсирам "несправедливостта" спрямо едно нецелунато тригодишно момиче и да го направя от далечна София в знак на едно голямо уважение и безкрайна симпатия към теб!
  • Детето е живо в теб, Павли.
    Радвам ти се и те поздравявам.
  • Хубаво е! През погледа на малкия човек светът е необятен... - но никога не и без МАМА! Успехи!
  • Чисто, невинно.. Браво!
  • ...чета,смея се и плача...боже,колко е хубаво! През погледа на малкия човек...който в моя живот вече е голям и е забравил. И аз бях забравила.Забранявах си да си спомням...За да се справя с нуждата на всяко "сега". Как хубаво си избродирала емоцията. Боже,добре че има хора,които да подаряват на другите с таланта си щастие! Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??