1 мин за четене
Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. Дори плача (боли понякога от тия падания...) Но като виждам ужаса в очите на мама, бързо-бързо се успокоявам, а и тя толкова мило ме гушка... Да не забравя – мога да държа вече стабилно чашата с кафето на мама, но все още не разбирам защо се спуска като обезумяла към мен, когато започвам бавно и полека да го изливам… Много приятно е да наблюдаваш как струята тече надолу...
Мама ме взема навсякъде с нея. Още се придвижваме с количката – за по-бързо и да не ú тежа на ръцете, когато се изморя и поискам да ме носи. В заведение ако седне с приятелка (ей тъй – да си побъбрят на воля, както си казват), за да не им преча, ми поръчват всичко, каквото поискам. Много непредвидливо постъпи веднъж мама, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация