2
***
Явор шофираше със сдържана усмивка, която обаче пренасяше струи позитивна енергия по всички части на малкия Нисан, а Катрина се усмихваше блажено, сякаш поемаше с пълни шепи от тази енергия. Колкото повече се отдалечаваха от София и се сливаха с природата на пустото дефиле, толкова повече благословените спомени от миналото ги обливаха на меки талази. Помнеха това шосе още преди двадесет и осем години, когато, натъпкали последния багаж в старата Лада, заедно с майка им и баща, им напуснаха Долно Камово, за да се преселят в новия апартамент в София. Ще си идваме от време на време, обещаваше бащата Георги - въпреки че през тези двадесет години двамата си дойдоха едва три пъти – за погребението на баба им, за погребението на дядо им и за четиридесетия ден на дядо им.
Днес Явор и Катрина се движеха в обратна посока, с натоварената с багаж кола. Бяха решили отново да заживеят в Долно Камово.
Клоните на дърветата, побелели или порозовели от пролетния цъфтеж, провисваха като разноцветни ...