40 min reading
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомаха, бодяха с разлютени острици гърдите и шареха кървави резки по гърба му, често се целеха в очите му, шибваха го силно през краката, че дано препънат обзетия от ловната страст, онази, изконната, вечна лудост да подгониш нарочената жертва и да отнемеш живота ѝ - той не усещаше нищо и минаваше през тях с лекота, като да бяха тънички нишки на паяжина.
Носеше се без да забавя устрема си на преследвач, въпреки стотиците задирания на тръните по гъстата мрежа, полудял разкъсваше опитите им да го задържат, оставяйки късчета сукно и плът по зъбите им. Превърнал се на таран по време на атака, ловеца не спираше пред нищо, бягащата го увлече така, че забрави всичко друго, най-вече правилото си от един о ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up