21 мая 2023 г., 17:08

Сънувай ме, ловецо... 

  Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
474 1 2
40 мин за четене
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомаха, бодяха с разлютени острици гърдите и шареха кървави резки по гърба му, често се целеха в очите му, шибваха го силно през краката, че дано препънат обзетия от ловната страст, онази, изконната, вечна лудост да подгониш нарочената жертва и да отнемеш живота ѝ - той не усещаше нищо и минаваше през тях с лекота, като да бяха тънички нишки на паяжина.
Носеше се без да забавя устрема си на преследвач, въпреки стотиците задирания на тръните по гъстата мрежа, полудял разкъсваше опитите им да го задържат, оставяйки късчета сукно и плът по зъбите им. Превърнал се на таран по време на атака, ловеца не спираше пред нищо, бягащата го увлече така, че забрави всичко друго, най-вече правилото си от един о ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГФСтоилов Все права защищены

Предложения
: ??:??