Mar 13, 2009, 10:11 AM

съвременен монолог 

  Prose » Humoristic
1053 0 0
1 min reading
То време ли е! Чудо ли е! Животът, казват, бил красив, но все пак това време!...
Днес срещам на спирката един, такъв, бабаитест. Вратът му дебел, та пушек се вдига, а тялото му пращи от сила. Разбира се, че беше от ония, дето пазеха другите без съдържание, а инак супер луксозни. Имаха си всичко, докато някой ровеха в казаните за смет.
Гледам го тоя, бабаитестият, и се доближавам до него, а той: "Кво ма гледаш, ма?"
"Да ти се невиди и културата! - мисля си. - Че си як, як си, ама, нещо ти хлопа дъската, а! Знаеш ли, че като си с тия черни очила, май не виждаш около себе си и смяташ, че никой не може да те познае? А инак си те бива! Добре сложен си! Явно, всички ги е страх от теб, а? Ама на мен не ми минават тия! Хич не ме е страх. Ясен си ми като бял ден. На такива като теб не се давам..."
Делата, казват, красят човека. Но къде са сега ония, с делата? Можем да ги срещнем само в приказките. Добре, че и там ги има. Че ако ги нямаше, децата ни от къде щяха да ги познават?
Етика, етика и са ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Random works
: ??:??