ТРЕТА ГЛАВА
Срещи
1.
Хижата - I
22 януари, 2044
- Проблемът е – заяви Таръс, – че лесно се влияеш, Кириле.
Кирил откъсна поглед от тъмните прозорци. Те заемаха цялата южна стена на хола и откриваха гледка към широкия двор и боровата гора зад него. В осем вечерта бледото сияние на външните лампи се плъзгаше по преспите сняг, закрили каменния зид и увили ледени ръце около сведените борови клони. Едва доловимата светлина създаваше усещане за нещо призрачно, нереално, сякаш пейзажът срещу него беше направен от оризова хартия и можеше всеки миг да бъде издухан от зимния вятър.
Кирил отпи глътка от кехлибарения „Джак Даниълс“ в чашата си. Пареща топлина се разля в гърлото му.
- Това ми го каза и предния път – гласът му звучеше живо, енергично, както винаги. Човекът – пардон, съществото – което се бе изправило срещу него, бе високо почти два метра и носеше черен костюм и тъмносив балтон отгоре. Не сваляше балтона, въпреки че пращящата камина бе вдигнала температурата в хола до трийсет градуса ...