На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. Усмихваше се само за да покаже зъбите. Навеждаше се, понеже знаеше, че полата ѝ е къса. А когато носеше панталон, той задължително трябваше да бъде впит. Изобщо всичко в облеклото и поведението ѝ беше предвидливо предназначено за показ.
Не че нямаше какво да покаже.
Не беше и глупава.
– Здравейте – казах, когато реших, че ще е добре да се запознаем. Мислех, че ще ми се изсмее. Обаче тя не каза нищо, дори не се усмихна. Вероятно не знаеше, че я наблюдавам отдавна. – Здравейте.
Повторих го без да знам защо.
– Познаваме ли се? – попита ме уместно.
– Не – отговорих твърдо, но извинително.
Тук разговорът се спече. Интервенирах със следното:
– Отдавна ви заглеждам.
– Да, забелязах. Приятно ми е.
...