19 min reading
Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото градче беше спокойно и красиво. Толкова спокойно, че от скука там сътворих най-големите си пакости и щури изпълнения. Ей така за разнообразие. Пък и преди това бяхме живели в София и други градове, в които постоянно се случваше нещо интересно. Но в това градче трябваше сам да се постараеш да си нарисуваш спомени. И сега като помисля добре съм се справял с това… Ами с творенето на щури спомени, де.
Та извършвайки поредната си невероятна пакост, която както винаги започна с най-невинната детска игра, се прибрах в квартирата.
И… Опа… Мама ме гледа остро. Из под вежди някак си. Веднага разбирам… Някоя възрастна съгражданка услужливо е уведомила родителското тяло за моите щуротии от преди малко. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Когато се заговори за луна, веднага в главата ми се появяват сцени на любов или други топли чувства. Или пък студени, или тежки.
Този разказ обаче не е за това.
За мен има и друго!
А именно: Как заобичах луната и нейната мелодия!