ТОЛУМБИ
Сладкарница „Восък” произвеждаше най-невероятните толумбички на света. Бяха така невероятни, че никой не искаше да ги купува, толкова красиви бяха. Чак на човек да му домилее да ги яде – оформени като зайчета, като охлюви или като обикновени прасенца, те подкупваха с вида си и макар да изглеждаха напълно апетитно, някак не идеше да ги сложиш направо в устата си.
Петър и Стояна си поръчаха пасти и докато боцкаха по малко с пластмасовите вилички, се замечтаха:
- Аз ще си купя някой път от толумбичките – каза Стояна. – Не издържам вече. Толкова са хубави.
- Не са просто хубави, великолепни са – потвърди Петър. – Аз бих си взел осем или девет. Да не десет, че ще ми дойде много.
- Да ми поръчаме цяла тава, а? – рече Стояна и се загледа към синьото небе, сякаш зачака знамение, което да поощри хранителната й похот. Знамение не се появи, една птица кацна на дървото отсреща и лениво се сгуши. Беше топло.
Петър боцна от пастата и започна да разсъждава. „Щом тези толумби са толкова уникал ...