(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до мястото, откъдето започва торса. После – ако тоя богаташ, Звярът де, не беше леко глуповат принц, нямаше да представлява интерес за мома като Красавицата по простата причина, че тя търси съвършенството. А какво по-съвършено от грозен, влюбен, богат и тъп мъж?
Така че шансът е бил на страната на Звяра – добре се оказало за него, че е бил омагьосан преди това от дъртата бабичка, която му поискала подслон, а той я изгонил поради вродената си трагична глупост. Добро му е сторила обаче вещицата, защото е знаела, че като се ожени за Красавицата, ще се порадва креватно година-две, а после бял ден няма да види, все ще му е тъмно и черно пред очите като непрогледната нощ, в която прокудил без причин ...