На опашката двама брокери разговарят.

     – Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.

     Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, очевидно мълчаливо се съгласява.

     – Преди избори цените рязко падат. Парите се влагат изгодно и намират най-удобните места в реалната икономика – продължава ниският.

     – Реална икономика ли? – възмущава се другият. – Каква реална икономика? Къде?

     – Такава е думата – смее се ниският. – Реална е всяка икономика, която съществува имагинерно. Кувуваш политици преди избори – това е то реална икономика. Тази стока, политиците де, е като златна кокошка: след изборите снася яйца сума ти години. Инвестицията си струва.

     – Не знам дали си прав – пак възразява високият. – Чувам, че политиците главно за себе си мислят. Не са стока. Апартаменти купуват, заменят, лъжат, търгуват с морал и други  деривати на справедливостта... Накратко, може и да снасят, ама пазат яйцата за себе си. Аз не пазарувам политици преди избори, рискът е прекалено голям. Па и много от тях са ялови, така съм чувал. За нищо не стават. Най-много някоя информация да ти снесат, нищо друго.

     Опашката леко помръдва напред.

     – Е, това е вярно – съгласява се неохотно ниският. – Затова трябва да се хеджираш. Аз имам три хедж фонда и в тях застраховам риска от погиване или отмятане на политиците. Ако се случи сакатлък, фондовете встъпват в правата ми и погват тия, дето за забравили на кого принадлежат.

     – Нещо като фондовете, дето гарантират спестяванията в банките ли? Или като онези, които компенсират инвеститорите в ценни книжа? А? – Високият вече гледа по-уважително събеседника си.

     – Да. Именно. Само дето тия фондове са частни и знаят как да изстискат от кокошката яйцата, които тя е прибрала за себе си.

     Настава неловко мълчание. Високият не е чувал за тези фондове, а не иска да признае. Ниският пък си беше измислил, че такива фондове съществуват и се чуди какво да излъже, ако го попитат за подробности.

     Съд. Прокуратура. Следствие. Това пише на голяма табела на челото на сградата, пред която се вие опашката. Денят е сряда, хубаво е времето, слънцето грее, но не припича.

     Двамата брокери сменят темата; след няколко часа, вече получили съответните документи от учреждението в сградата, пак се срещат по пътя към офиса.

     – Теб на какво основание те оправдаха? – пита ниският, подтичва и за малко да настъпи вратовръзката си, да стегне възела и да се обеси от любопитство.

     – Не знам – размахва хартията високият, а лигавникът му се развява на вятъра, чист и бял като индулгенция. – Има ли значение?

     – Не. Сигурен съм, че са ни оправдали на различно основание, нищо че сме в една далавера. Умеят да работят тези три институции. Струва си да се застраховаш в тях. Такава инвестиция е оправдана. Всъщност всяка инвестиция е оправдана, щом води до оправдание. Макар че... де да знам. Понякога и неоправданите неща са оправдателни. Нали така? – Маха с ръка, не му се мисли повече: – Да, добре работят в тази сграда, няма спор.

     – Като твоите три фонда, а?

     Смеят се и бързат към офиса, трябва да побачкат яко преди изборите, че после не се знае знае ли се. Сряда е, работен ден, делничен: в сряда не се сяда.