6 min reading
Мракът пълзеше лениво над къщите притихнали в сън. Тази дъждовна нощ прилепваше в сънищата и караше хората да спят неспокойно. Шумеше гората и глухо пропукваха старите ели от вятърът, развилнял се в този час.
В края на мрачната улица, се гушеше в див бръшлян, малка порутена къща. Бледа светлина се прокрадваше през скъсаните завеси и разкриваше бедността, в която живееше семейството на Цонка. Останала отскоро без съпруг, с три малки деца, тя едва ли можеше да се справи с всички проблеми надвиснали, като канара над крехките й рамена.
Румен , най- големият й син, свиреше много хубаво на цигулка, подарена му от улучен музикант, с който прекарваше по цели часове. Слушаше мелодиите и се наслаждаваше. Но когато старият музикант се разболя, хвана Румен за ръка и му подаде цигулката си. Погледна го тъжно с просълзените си очи и му заръча, да свири, защото е усетил с душата си, че има талант и не бива да се отказва. Румен взе в ръце цигулката и се закле, че ще свири, въпреки всички неприятности ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up