Уличният музикант
Мракът пълзеше лениво над къщите притихнали в сън. Тази дъждовна нощ прилепваше в сънищата и караше хората да спят неспокойно. Шумеше гората и глухо пропукваха старите ели от вятърът, развилнял се в този час.
В края на мрачната улица, се гушеше в див бръшлян, малка порутена къща. Бледа светлина се прокрадваше през скъсаните завеси и разкриваше бедността, в която живееше семейството на Цонка. Останала отскоро без съпруг, с три малки деца, тя едва ли можеше да се справи с всички проблеми надвиснали, като канара над крехките й рамена.
Румен , най- големият й син, свиреше много хубаво на цигулка, подарена му от улучен музикант, с който прекарваше по цели часове. Слушаше мелодиите и се наслаждаваше. Но когато старият музикант се разболя, хвана Румен за ръка и му подаде цигулката си. Погледна го тъжно с просълзените си очи и му заръча, да свири, защото е усетил с душата си, че има талант и не бива да се отказва. Румен взе в ръце цигулката и се закле, че ще свири, въпреки всички неприятности в семейството си. Прибра се в къщи и каза на майка си, че ще може да й помага , като свири на улицата след училище. Цонка го прегърна силно и се разплака, сълзите й потекоха като река по бледото му лице. Не знаеше какво да каже на това малко и много крехко създание. Искаше й се да може и тя да има, като съседите всичко за децата си. Да получава добра и прилична заплата. Но уви, такива бяха възможностите й, прегърна го още по силно и каза, че може би по този начин ще умилостиви Бог и той ще промени съдбата им.
И ето го там, под уличната лампа, с припламнало от възбуда лице, Румен свиреше, притворил леко очи, а звуците галеха слуха на минувачите. Някои от тях се спираха да послушат и оставяха банкноти в протрития джоб на вехтото му якенце. Други подминаваха с безразличие или с насмешка. Наблизо имаше детска площадка и много дечица на неговата възраст играеха безгрижно и весело, без да го забелязват дори. Но той свиреше и беше щастлив, че може да помогне на семейството си. Тези детски, мънички ръце, държаха цигулката, като виртуоз, сякаш светът се превръщаше в цветна градина и ухаеше на щастие и приятелство. Покрай него въздухът потреперваше от силата на звуците, които издаваше цигулката. Колко часа беше свирил, незнаеше.
По улицата все по- рядко минаваше закъснял минувач. Реши да се прибере у дома, да научи уроците си и да се подготви за следващия ден.
Цонка го посрещна на вратата и силно го прегърна, а той бръкна в джоба си и извади спечеленото от днес. Тя ги изброи, даде му половината на него, а другата половина прибра грижливо. Още веднъж го прегърна и го покани на вечеря, която макар и оскъдна можеше да засити глада му.
Започна всеки ден да свири, все повече и по нежни мелодии . Усещаше усмихнатите лица на хората, които минаваха и оставяха банкноти в джоба му.
Започна по уверено да гледа на живота и да разбира, че го живее пълноценно.
С малкото си сърчице докосваше този груб и несъвършен свят, в който се разтваряше, като капчица роса докосната от слънцето. Той разбираше, че по малките му сестрички, утре ще имат джобни за закуска. На крехките си раменца понесе товар, който за други деца, беше непосилен. Свиреше и си спомняше думите на уличният музикант, който гледайки го в големите му чисти очи казваше, че имаш ли очи за небето, значи имаш надежда в сърцето.
Повтаряйки си тези думи, той свиреше и гледаше безкрайното небе, пулсът му се учестяваше и беше щастлив. Времето бързо започна да се разваля. Дъждовете идваха внезапно и сърдито почукваха по крехката ръка на Румен. Сливаха се със звуците от цигулката и отекваха, като тъжен стон в безкрая. В такива моменти усещаше буца , която се удряше в стените на душата му и не можеше да се успокои. Тази крехка душа беше помъдряла преждевременно.
Минаваха дните, в учене и свирене . Учебната година свърши и Румен оставаше под уличната лампа по цял ден. Той вървеше своя път тъмен и самотен, но изпълнен с надежда, че ще се промени и ще тръгне в друга посока.
Лятото носеше радост в душата му. Започна сезонът и туристите превзеха града. Той се премести в парка, където се събираха хора от различни краища на страната.
Свирейки, притворил очи не видя как до него се приближи старица. С треперещи ръце тя докосна ръката му и го помоли да спре да свири. Румен се изненада, попита я какво иска а тя с нежен глас му каза, че иска да вземе един подарък от нея, но най- напред ще му каже нещо за себе си. Накара го да седне до нея на пейката и тя му заразказва, как като млада е свирила на цигулка , как е изнасяла концерти в много държави по света, но не е създала семейство. Нямала си никого освен една племенница с която не се разбирала. Живях живота си, без да се замислям какво ще се случи с мен. Натрупах състояние, но нищо вече не ми е нужно, рече тя.
От няколко дни те наблюдавам и слушам. Ти си едно малко чудо. Искам да вземеш тази сума пари с която ще помогнеш на семейството и на себе си. Ако ти е трудно да обясниш това на майка си , вземи ме със себе си, аз ще и кажа. Двамата бавно се запътиха към дома на Румен. Леко приведена с хубав тоалет, изглеждаше много добре за годините си. Тя се движеше бавно и говореше, за преживени случки и събития, а малкото сърце на Румен прескачаше и се удряше, в гръдния кош, като птичка в кафез. Пристигнаха в къщата и Румен повика майка си да посрещне старата жена. Много учтиво и любезно, Цонка я покани с добре дошла у дома и подаде ръката си , за да и помогне да изкачи стъпалото. Загледана в бедната обстановка, леко се усмихна и се представи, аз съм Фани, каза тя.
От живота си съм взела всичко, изживях го тъй както го разбирах. Имам пари, но нямам семейство. Харесах Румен как свири, той ме върна много назад във времето , когато превземах големите сцени. В живота не винаги става това, което искаме, но винаги, това, което заслужаваме. Вземи този чек и виж как ще си подредиш живота така, че да помогнеш на децата ти, да се изучат и Румен, да не спира да свири. Това за мен ще бъде най- голям подарък, който някога ще съм получила…
В живота съм се срещала с много хора и пред очите ми са много човешки съдби, но нямах представа, как този случай ще преобърне целия ми живот. Душата ми се напълни от умиление към Фани, която реши, да подаде ръка на едно крайно бедно и измъчено семейство.
Замислих се, за това, как пред добрите човешки постъпки душата ми се разтваря, като красива водна лилия и се наслаждава на заобикалящия свят. И ако в този случай късметът беше на страната на Румен, то е защото е имал душа, която с красотата си е превличала красивото и ценното. Колко пъти нощем , загледана в звездното небе съм се връщала по пътя си , за да отсея хубавите случки и лошите моменти и да се опитам нещо да поправя, докато животът все още ме обича. И аз съм сигурна, че у всеки човек е скрита онази струна , която още не е докосната от лошото и пошлото. И в момент когато изобщо не си очаквал, тя ще засвири , като цигулката на Румен, за да възвести света, че все още има добрини, които чакат да бъдат извършени!
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти мила, Дочка, за хубавия коментар и за поставяне на разказа в любими. Бъди здрава и вдъхновена!
-
Докосващ разказ, Миночка! Успех.
-
Мая, благодаря ти за подкрепата на разказа, много ме зарадва.
Бъди здрава и вдъхновена от живота!
Ели, винаги ми се стопля душата от присъствието ти на страницата ми.
Благодаря ти! -
Браво! Много ми хареса! Успех, Миночка!
-
Подкрепих. Успех, Миночка.
-
Благодаря ти, Веселин! Зарадва ме посещението ти на страницата ми.
Бъди здрав и позитивен! -
Има много общо в съдбата на уличните музиканти,бедност,амбиция,помощ за семеиството си,честност.Добре разказано.
-
Благодаря ти, Таня! Бъди здрава и вдъхновена!
-
Поздравления!
Чудесен разказ, Мини! -
Благодаря ти, Ангел! Жив и здрав да си!
-
Хубав разказ,Миночка успех в конкурса!
-
Благодаря ти мила, Вики! За хубавия коментар и за поставяне на разказа в любими. Бъди все така позитивно настроена към живота!
-
Успех ти, желая! Разказа ти е чудесен! Адмирации!
-
Благодаря ти за подкрепата, Злати! Хубав и приветлив ден!
-
Чудесен разказ, Мини! Поздравления! Подкрепям!
-
Благодаря ти мила, Скити. Винаги правиш така, че да ми трепка душата приятелски. Бъди щастлива и обичана!
-
Страхотен разказ, Мини, докосващ струните на душата!
Поздравявам те и ти желая успех! -
Биляна, благодаря ти, за чудесната тема и подкрепата която даде за разказа! Бъди все така вдъхновена!
-
Наде, благодаря ти миличка, достави ми удоволствието, да те видя на страничката си. Бъди здрава!
-
Рядко пиша коментари, но тук не мога да подмина! Щастлива съм, че моята тема е вдъхновила такъв прекрасен разказ. Глас и успех от мен
-
Успех, Мини!
-
Петър, многи ти благодаря, за подкрепата ти. Радвам се на приятелското ти отношение към мен. Бъди вдъхновен и все така позитивен!
-
Поредната изненада Миночка. Хареса ми ''Уличният музикант ''.
Обаче гласовете са само два и вече ги използвах. Но стискам палци. -
Бъди здрав и все така добър приятел, Иван. Нека животът те дари със вдъхновение и късмет!
-
Миночка, браво! Възхитен съм от твоя разказ! От сърце ти желая успех в конкурса!
-
Сенилга, много ме зарадва с коментара и ти благодаря от сърце. Бъди здрава и вдъхновена!
-
Тони, благодаря ти, че постави разказа в любими и ми остави такъв хубав коментар. Стопли ми душата и дадения от тебе глас. Бъди здрава. Хубав и спокоен ден!
-
Удачи! Пусть музыка звучит...
-
Хареса ми, Мини. Трябва да вярваме в чудеса, те могат да променят живота ни.
Глас от мен. Успех ти желая! -
Благодаря ти, Стойчо! Зарадва ме много. Бъди здрав и вдъхновен!
-
Разчувства ме!
Успех, Миночка! -
Благодаря ти, Дани, за хубавия коментар и за поставяне на разказа в любими. Бъди здрав!
-
Респект и успех!
-
Асенчо, благодаря ти, че постави разказа в любими. Зарадва ми се душата! Светла и хубава неделя.
-
Младен, благодаря ти че прочете, коментира и постави разказа в любими. Твоята подкрепа ме прави щастлива и благодарна. Душата ми те усеща, като много добър приятел. Бъди здрав и обичан от живота!
-
Благодаря ти, Силвия, че прочете и хареса разказа. Бъди все така вдъхновена от живота!
-
Много хубав разказ си написала, Миночка.
Давам глас и ти желая успех. Светла неделя! -
Вълшебна мелодия. Чух я със сърцето си.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
