Nov 20, 2013, 10:35 PM

Уморих се 

  Prose
574 0 4

 

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се от многобройните ти обещания, завършващи с еднакъв край. Уморих се да тъгувам. Уморих се да посрещам твоя отказ. Ако някога все пак решиш, че искаш да ме видиш, поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих.

© Пламена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса думите ти, Валентин ''Но това е - или огън, или жарава, или пепел ...! '' Поздрави!
  • Ох, как те разбирам, мило момиче! Но това е - или огън, или жарава, или пепел ...! Топли поздрави!
  • Да, така е. Благодаря, Снежи!
  • Болката от несподелената любов е много силна, но тя трябва да служи като знак Стоп! пред самоунижението./.."поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих!"Поздрави!
Random works
: ??:??