20 nov 2013, 22:35

Уморих се 

  Prosa
579 0 4

 

И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се от многобройните ти обещания, завършващи с еднакъв край. Уморих се да тъгувам. Уморих се да посрещам твоя отказ. Ако някога все пак решиш, че искаш да ме видиш, поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих.

© Пламена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса думите ти, Валентин ''Но това е - или огън, или жарава, или пепел ...! '' Поздрави!
  • Ох, как те разбирам, мило момиче! Но това е - или огън, или жарава, или пепел ...! Топли поздрави!
  • Да, така е. Благодаря, Снежи!
  • Болката от несподелената любов е много силна, но тя трябва да служи като знак Стоп! пред самоунижението./.."поканата си изпрати, приела нея бих, но теб не бих!"Поздрави!
Propuestas
: ??:??