В ПАРКА
Искаше да излезе на разходка в парка със съпругата си, но тя му отказа.
- Ще сготвя яхния с пиле – любимото ти. Трябва ми време. Ти върви.
Боже, рече си, обожавам пилешка яхния. Златна е жена ми, цена няма. Ще й позволя да ме поглези, а после ще спя до нея за благодарност. Така ще разбере, че я обичам.
Обу зимните обувки, нали беше още началото на март, наметна якето, шала и – ето го навън. Времето едно такова, никакво, нито е зима, нито е пролет. Снегът се появяваше само тук и там, на преспи, земята приличаше на полегнала зебра, но кой знае защо това му хареса. Просто беше в добро настроение. Представяше си още отсега как ще направи една чудесна разходка, как ще се поумори, ще сподели със себе си ценни мисли, а после ще се прибере вкъщи и от входа ще го лъхне миризмата... Потърпи, сърце!
Един дебелогъз спортист го задмина, като да беше спрял, и отпраши бегом по пътечката. „Глейдай го тоя - каза си, - за нищо не става! Не стига че дебел, не стига че целият се тресе, ами и клин ...